Храм "Света София"

На мястото на сегашната Църква Света София, е имало църква, чийто под е запазен до днес и датира от 4 век. До 6 век в сградата са направени множество промени. В 6 век император Юстиниян построява църквата. Откритите в подножието на храма цветни мозайки показват, че той е бил построен върху мястото на две по-стари разрушени черкви от ІV и VІ век. През българското средновековие храмът продължава да се използва предимно като градска съборна църква и обичайно място за погребения, поради близостта на градския некропол. Важната роля на "Света София" в късния средновековен период е засвидетелствана от факта, че целият град започва да се нарича с нейното име, което означава "мъдрост".

През 16 век, по време на осмонското владичество, базиликата е полуразрушена и става негодна за богослужение. Тогава е преустроена в джамия. През 1818г. и 1858г. сградата е разрушена от силни земетръси, минарето пада и мохамеданите я изоставят.
Едва през 1935 г. се извършва реставрация и реконструкция, а през 1955г. храмът, както и другата оцеляла от римския период сграда - ротондата "Св. Георги" е обявен за паметник на културата. Съвременният храм Света София представлява величествена трикорабна кръстокуполна базилика. Църквата днес няма камбанария. Камбаната й е окачена на високо вековно дърво в градината пред входа. Твърди се че това е знак на почит и памет именно на освобождението от турско робство, защото камбаната е биела точно оттам на благодарствения молебен при посрещането на руснаците. Първото съвременно въстановяване и основна реконструкция на църквата Света София приключва през 1930г. На 21 септември същата година църквата е осветена.