Обща информация за Колосите на Мемнон
На западния бряг на Нил по пътя за Долината на цариците се намират величествените Колоси на Мемнон. Тези две статуи са единствените оцелели до днес останки от величествено издигащия се погребален храм на Аменхотеп III, част от Тиванския некрополис.
Високите 18 метра статуи представят седналия Аменхотеп III с лице към изгряващото слънце и ръце, положени на коленете. Теглото на всеки колос е 1300 тона. В краката на колосите са разположени фигурите на кралицата-майка Мутемувия и кралица Тут. От двете страни на седящите фигури е изобразен бога-покровител на Нил - Хапи. Барелефите с изображения на папирус и лотос - символи на Горен и Долен Египет - изразяват единството на Египет.
Предназначението на колосите било да пазят входа на погребалния храм на Аменхотеп. Храмът е бил най-внушителният за времето си, заемайки 35 хектара. С изключение на двата колоса, храмът е сринат до основи. Тъй като храмът бил разположен на нивото на Нил, той ежегодно ставал жертва на разрушителната сила на реката при ежегодното й разливане. Известният литограф Дейвид Робъртс през 1838 г. рисува картина, изобразяваща колосите, потънали във вода. За разрушението на храма спомогнала и популярната практика на наследниците на Аменхотеп да използват части от старите храмове, за да издигат своите. Самият Страбон в едно от съчиненията си разказва за земетресение от началото на I век от новата ера, което силно повредило северния колос. Според него след земетресението понякога сутрин колосът издавал звуци подобни на тих плач. Древните гърци виждали в статуите образа на Мемнон ("господар на зората") - красивият етиопски цар, полубог - син на Титон, брат на Приам и на богинята на зората Еос. Според тях пострадалата при земетресението статуя бил Мемнон, посрещащ с плач майка си. Смятало се, че който чуе "гласа на Мемнон" ще бъде възнаграден с невероятен късмет и хиляди посетители идвали да се докоснот до нея, включително няколко римски императори.