Обща информация за Карнак
Най-свещеното място в Древен Египет наричали Ипет Исут (богоизбраната земя). Днес Карнак е най-големия музей на открито в света. На територията от 840 дка са събрани светилища, храмове и статуи, отдаващи почит на божествата-закрилници на Древен Египет. Това е втората по посещаемост забележителност в Египет (след пирамидите в Гиза). Комплексът се намира на около два километра североизточно от Луксор и на 500 км от Кайро. В миналото свещеното място е част от великата древна столица Тива, чието място днес заема Луксор.
Най-голямата особеност на Карнак е не размера, а продължителността на активното му почитане - от Средното Кралство (XIII в.пр.Хр.) до династията на Птолемеите (I в.пр.Хр.). Повече от 30 фараона допринасят за разрастването на храмовия комплекс. Изобразените божества отразяват възхода и падението на култа към ранните и по-късни божества. Подемът на светилището започва по време на Осемнадесетата династия (петстотин години след основаването му) и продължава до първите векове след Христа. Най-голямата заслуга за въздигането на Карнак е на Тутмос I, който огражда със стени старите храмове и паметници и построява нови. Големи заслуги за разширяването на комплекса имат Тутмос III и Аменхотеп III.
Карнак е арена и символ на вътрешнополитически и междуличностни борби - в стремеж да се затвърди новия владетел и да се забравят старите през цялото време се разрушават стари светилища и се строят нови по-величествени. Най-известна в историята е омразата на Тутмос I към мащехата му Хатшепсут. След като се възкачва на трона, той си възлага да заличи всяко свидетелство за управлението на Хатшепсут - разрушени са стотици храмове, колонади, обелискове, а името й е заличено от стотици други.
Разрастването на територията на Карнак и на религиозното му значние налагат комплекса да се огради от защитни стени. Тъй като се считал за божествен дом, достъпът до него бил силно ограничен, простолюдието нямало право да прекрачва на свещената му територия.
Карнак се състои от четири главни и отделени една от друга части. Най-голям е Храмът на Амон Ра, с когото много туристи свързват целия Карнак, тъй като това е основната туристическа забележителност. Другите части - Храмът на Мут, Храмът на Монту и Храмът на Аменхотеп IV са затворени за посещение.
Богът-Слънце е признат за главно божество по времето на Единадесетата династия, част от висшата божествена триада Амон Ра - Мут - Монту. Храмът, построен в негова чест е най-големият по площ в храмовия комплекс - 250 кв.км. най-внушителна е Хипостилната зала с площ от 5000 кв. м. и съставена от 134 колони с височина от 12 до 21 метра. Архитравите им тежат по 70 тона и до днес продължават споровете как древните са успели да ги качат на тази височина - според едни за целта са използвани лостове, а според други - рампи. И в двата случая обаче са се изисквали точни изчисления и прецизно изпълнение. Строежът на залата започва по времето на фараон Сети I през XIII в.пр.Хр. и е завършена от наследника му - Рамзес II.
Част от Храма на Амон Ра са и по-малките храмове на богинята Ипет, бога на Луната - Хонсу, на покровителя на изкуствата и занаятите Птах и съпругата му - богинята на любовта и радостта - Хатор. Тук са и храмовете на Рамзес II, Рамзес III и на Амнхотеп III. До западната порта води Алеята с овните - геометрично разположени статуи на легнали овни (често Амон Ра е олицетворяван в образа на овен). Алеята е разположена от изток на запад, като в единия край води до Хипостилната зала, в другия стига до канала, захранван от водите на Нил.
Южно от Храма на Амон Ра се намира втория по големина и почит храм в комплекса - този на богинята-майка на Земята - Мут. Тя е второто божество от Триадата - Амон Ра - Мут - Монту. По-късно в историята образът й се слива с този на богинята с лъвска глава - Секхмет и наречена за съпруга на Амон Ра. Храмът й заема около половината от територията на този на Амон Ра - около 150 кв. км. След като бил разрушен по време на окупацията на хиксосите, кралица Хатшепсут го възстановява и построява пред входа му двата най-високи за времето си обелиска. Днес е оцелял само единия, но той е най-високия запазен египетски обелиск на земята.
Третият по значение храм е този на Монту - заемащ "eдва" 20 кв.км. Монту е осиновен син на Мут и бог на войната. Храмът му се намира северно от Главния храм и е свързен с него чрез няколко порти. Обектите, представляващи най-голям интерес тук, са Храма на Монту, Храмът на Харпре, Храмът на Маат и портата на Птолемей III.
Извън храмовия комплекс на Тридата, източно от него, някога се е намирал храмът на Аменхотеп IV, наричал себе си Ехнатон Ра. Скоро след смъртта на покровителя си храмът е разрушен, но някога е бил величествена гледка - състоял се от четири части, всички свързани с култа към слънцето. По време на управлението си Аменхотеп иска да смаже властта на свещеническия орден, който има голямо влияние в политическия живот на Египет преди качването му на трона. След смъртта на фараона орденът си възвръща позициите, срива до основи храма и заличава името му.
Все още голяма част от тайните на Карнак са заровени под съвременните сгради на Луксор и близкото селце Карнак, чието име носи.