Обща информация за Абу Симбел
Абу Симбел представлява комплекс от два отделни скални храма в Нубия на западното крайбрежие на ез. Насер и на 230 км южно от Асуан. Комплексът е част от групата защитени от ЮНЕСКО паметници на културата, известни като "Нубийските монументи", простиращи се от Абу Симбел надолу по течението на реката чак до Филае (близо до Асуан).
Първоначално двата храма са изсечени през 13ти век п.Хр. и увековечават победата на фараон Рамзес II и съпругата му Нефертари в битката при Кадеш. Строежът на храмовия комплекс започва през 1244 г. пр.Хр. и продължава 20 г. Известен като "Храмът на Рамзес, любимецът на Амон", това е един от шестте скални храма, издигнати в Нубия, за да демонстрират на съседските народи величието на Египет и на неговия фараон. С течение на времето пясъците поглъщат храма и остава скрит чак до 1817 г., когато щвейцарският ориенталист Буркхард и италианският изследовател Белзони откриват входа към храма. Според една от версиите Абу Симбел е малко момче, което показало на двамата откриватели мястото, където бил погребан храма. По късно те решават да кръстят комплекса Абу Симбел в негова чест.
През 1959 г. египтолозите осъзнват заплахата от заливане на много от монументите от Горната язовирна стена на Асуан. Започва най-мащабната спасителна кампания в историята на археологията. Спасяването на Абу Симбел надхвърля 40 милиона долара. Храмът е изрязан на блокове тежащи 20-30 тона и пренесен на 65 м. по-високо. Днес хиляди туристи ежедневно посещават храма.Първият и по-голям храм е посветен на боговете Ра, Птах и Амон - трите основни божества по онова време, и включва четири внушителни статуи на самия Рамзес II, изсечени на фасадата. По-малкият храм, от своя страна, е посветен на богинята Хатор, изобразена от Нефертари.
Големият храм на Абу Симбел е един от най-красивите от времето на Рамзес II. Четирите колосални фигури, всички изобразяващи Рамзес II са високи по 20 м. и носят двойната корона - символ на обединението на Горен и Долен Египет. Статуята вляво е повредена от земетресение скоро след построяването на храма, като само долната чст на тялото е останала незасегната. Главата и торсът са положени в основата на статуята след преместването. До краката на колоса са изсечени Нефертари, царицата-майка - Мут-Туй, двама от синовете и шест от дъщерите на фараона. Над входа на храма е изобразен самият Ра, а над цялата фасада е редицата от 22 бабуна, почитащи слънцето - Ра.
Вътрешната част на храма е типична за повечето древноегипетски храмове - смаляващи се помещения от входа до олтара. Във входната зала има още статуи на Рамзес II, този път изобразяващ Озирис (богът на задгробния живот) - символ на вечността и безсмъртието на фараона, както и сцени от битката при Кадеш. Следващото помещение съдържа изображения на фараона и Нефертари, както и статуи на главните божества. В самото олтарно помещение върху черна стена са изсечени бог Ра-Хоракти, обожественият Рамзес, Амон Ра и Птах. Входът на олтарното помещение е разположен така, че два пъти годишно точно на 22 февруари и на 22 октомври слънцето да огрява статуите на боговете без тази на Птах, който като бог на Подземния свят винаги трябва да остава в сянка. Тези дати са свързвани с рождения ден и коронацията на фараона. Заради преместването на храма обаче, се смята, че осветяването се случва един ден по-късно.
По-малкият храм е разположен на стотина метра от този на Рамзес II и е посветен на Хатор - богиня на радостта, майчинството и любовта и Нефертари. Нефертари (в превод "красива спътница") е любимата съпруга на фараона сред близо 200 други съпруги и наложници. Тя е и една от най-красивите жени в древноегипетската история, добра майка и умел политик. Става съпруга на Рамзес, когато той е на 15 години, а тя на 13 г. Има поне 6 деца, но никое от тях не наследява трона.
Това е вторият случай, когато храм е посветен на кралица (след храма на Нефертити). Фасадата е украсена с две групи колоси от двете страни на входа. Статуите, високи по 10 м. изобразяват фараона и кралицата. Необичайно е, че фигурите са с еднаква височина. По принцип, статуите на кралиците никога не са по-високи от коляното му. Нарушаването на това правило говори за специалното място на Нефертири в сърцето на Рамзес. Както при големия храм и тук има малки статуи на принцовете и принцесите.
Входната зала е изписана с изображения на кралицата, свиреща на синиструм - свещеният музикален инструмент на богиня Хатор. Също така има изображения на редица богове, сред които Хорус, Хнум, Тот, Исис и Маат. Всички капители носят лика на Хатор.Барелефите изобразяват победата на фараона (придружаван от Нефертари) над враговете, поднасяне на папируси на Хатор и други богове. В нишата на светилището е изобразена Хатор в образа на свещена крава.
Днес хиляди туристи ежедневно посещават храма, за да се докоснат до храмовете, свидетелство за могъщество, победа и вечна любов.