Столица на Египет, най-големият град в Африка и в Арабския свят, един от най-гъсто населените градове в света (15 хил.кв.км), единайсетата по големина агломерация, Градът на Хилядата минарета, най-старият център на музикалната и филмова индустрия в Близкия изток. Неслучайно Кайро е център на политическия и културен живот на региона.
Кайро се намира в северната част на страната, позната като Долен Египет на 165 км южно от Средиземно море и на 120 км източно от Суецкия канал. Лежи на брега на Нил, на мястото точно преди пустинната долина да премине в ниската делта. Макар метрополиса на Кайро да се разпростира далеч от Нил във всички посоки, самият град е разположен само на източния бряг на реката и на няколко близки острова.
Температурите в града рядко прехвърлят 40 градуса, но високата влажност на въздуха покрай реката създава усещане за много по-високи температури. Спасение от горещините е почти постоянният вятър от Сахара. През зимата температурата е около 20 градуса през деня и 5-6 градуса през нощта, а в Нов Кайро често падат под нулата.
Египтяните често наричат Кайро с името Масър - египетското произношение на самия Египет -, подчертавайки водещата роля на града. Арабското име на града е Ал-Кахира, в превод "Покорителят", дадено му, защото много войски, включително монголци, кръстоносци, османци, бивали разбити при опитите им да завладеят града или са били победени на друга територия от войски, изпратени от Кайро.
Благодарение на стратегическото си местоположение,територията на днешен Кайро винаги е била фокус на събитията в Египет. През 641 г. след завладяването на Египет от мюсюлманите командир Амр ибн ал-Ас основава Фустат - на север от днешен Кайро и столицата е преместена от Александрия тук. През 969 г. Калифатът на Фатимидите завладява Египет и за четири години основава града, който трябвало да се превърне в столица на новия калифат - град ал-Мансурия, днешен Кайро. По същото време започва и строенето на джамията ал-Азхар, която днес се счита за втория най-стар университет в света. Официално Кайро става столица едва през 1168 г., когато везир Шауар подпалва столицата Фустат, за да предотврати завземането на Кайро от кръстоносците.
През средните векове градът сменя много пъти своите управници и до 1340 г. се разраства като център на образованието, кръстопът на Пътя на подправките, а с населението си от половин милион жители е най-големия град, западно от Китай.
Постепенно поради множество пандемии от чума, откриването от Вашко да Гама на заобиколен път до Индия и завладяването от османците, влиянието на Кайро отслабва. Въпреки това под Османско владичество Кайро е вторият по големина град в империята след Истанбул.
През 1798 г. Кайро е завладян от французите. Френската окупция трае кратко. Британски и османски сили с помощта на голям албански контингент си връща страната.
Скоро след това избухва гражданска война между османци, албанци и мамлюци и продължава до обявяването на албанеца Мохамед Али Паша за вицекрал. Започва бърза модернизация на града, която обаче довежда до задлъжняването на Египет и засилване на британския контрол. Британската окупация продължава чак до Египетската революция през 1952 г.
Карта на Кайро
Снимки от Кайро
