Мексико (Съединени мексикански щати, на исп. Estados Unidos Mexicanos, буквално преведено: Мексикански съединени щати)е държава в Северна Америка, която граничи на север със САЩ, на югоизток с Гватемала и Белиз, на запад с Тихия океан и на изток с Мексиканския залив и Карибско море. Мексико е най-северната, и трета по големина държава в Латинска Америка.
| Estados Unidos Mexicanos | |||||
|
|||||
 |
|||||
География
Мексико има площ 1 964 375 кв.км. и е разположена в югозападната част на Северна Америка между САЩ, Гватемала и Белиз, с излаз на Карибско море, Мексиканския залив и Северния Тих океан. Мексико е най-северната и трета по големина държава в Латинска Америка. Общата дължина на бреговата ѝ линия е 9 330 км. Най-голямата река е Рио Гранде по границата със САЩ. Ландшафтът е разнообразен, с високи скалисти планини, ниски прибрежни равнини, високи плата и пустини. Почти половината от територията е с надморска височина над 1600 м., най-високата точка е активният вулкан Ситлалтепетъл(Орисаба) - 5700 м. Климатът е разнообразен поради различията в релефа. Въпреки че се чувства морско влияние, голяма част от страната е изключително суха, особено северните райони. В южната част и на полуостров Юкатан валежите са значителни. Както в повечето тропични региони, Мексико има два сезона - дъждовен и сух. От юни до октомври падат основните валежи и температурите се покачват, докато периодът от ноември до май е по-сух, с умерени температури. Страната е богата на природни ресурси: нефт, природен газ, сребро, злато, олово, цинк, кадмий, живак, дървесина.
Население
По данни от 2005 г. в Мексико живеят 106 202 903 души.
Расов състав:
- 70 % - метиси
- 9- 17 % - бели
- 12 % - индианци
Населението е главно от смесен индианско-испански произход (метиси) - 87,6%, индианци (56 етноса) - 11,7% (от тях испаноезични - 57,2%, ацтеки - 11,7%, маи - 6,5%, сапотеки - 3,6%, отоми - 2,9%, миштеки - 2,5%, други -15,6%), други - 0,7%. Официалният език е испански, употребяват се и редица местни езици и наречия, като мексиканския диалект на испанския, ацтекски, мая.
Конфесионалният състав е предимно християни - 95,6% (от тях католици 94,4% и протестанти 5,6%), други - 4,4%. Извън страната живеят над 12 млн. мексиканци (основно в САЩ). Градското население е 78%. Гъстотата е 54 жители на кв.км. Естественият прираст е 28. Средната продължителност на живота за мъжете е 70 г., а за жените - 76 г.
Придколумбова история и главни туристически обекти
Дълго време се смята, че първите хора се появяват в Централна Америка преди около 40 хиляди години, но съвременните изследвания опровергават тази хипотеза.[1] Сред най-старите потвърдени човешки находки в региона са остатъци от лагерен огън на възраст 21 хиляди години.[2] Предполага се, че първите заселници в Северна Америка идват от Азия, като пресичат заледения по онова време Берингов проток и се разселват на юг. Около 7 хиляди години преди новата ера в днешните земи на Мексико хората започват да отглеждат царевица, която скоро се превръща в най-важна земеделска култура.
Близо 1500 години преди новата ера в Мексико се появяват и първите общности, които се препитават предимно със земеделие, поставяйки началото на новокаменната епоха. Хората овладява нови техники за повишаване на земеделските добиви, включително и терасиране на земята по склоновете на хълмистите райони и създаване на изкуствено напоявани зеленчукови градини, наричани чинампас. С течение на времето важно значение в обществената им структура придобива жреческото съсловие. Първата градска цивилизация в земите на Мексико е тази на олмеките, които населяват земите на днешните щати Табаско и Веракрус. Средище на олмекската цивилизация е град Ла Вента, издигнат в тресавищата на Табаско. Около средата на първото хилядолетие преди новата ера цивилизацията на олмеките изчезва, като причините за това остават неизяснени.
В началото на нашата ера в северозападната част на Централна Америка възниква културата на племената маи, като центърът ѝ се премества към 10 век на полуостров Юкатан, където са изградени градове-държави, достигнали висока степен на развитие - Бонампак, Чичен Ица, Тикал, Копан, Ушмал, Маяпан, Паленке. В южната част на днешно Мексико се развива културата на сапотеките (град Монте Албан), на миштеките (град Митла). От културата на тотонаките са запазени религиозни и културни центрове и градове в Централно Мексико – Теотихуакан, Тахин.
През втората половина на първото хилядолетие с най-висока степен на развитие се характеризира цивилизацията на толтеките (градовете Чолула и Толян), оставили много градове с геометрична планировка с монументални съоръжения, пирамидални храмове, площадки за ритуални игри и здания с лъжливи сводове и арки с плоскорелефни украси, скулптури и стели, пластика и стенописи, в които изображения от пантеона на древномексиканските религии се обединяват със символични мотиви с антропоморфни изображения и фантастични образи. Дребната пластика от теракота и изделията от полускъпоценни камъни са достигнали съвършенство. Тяхната цивилизация е унищожена от войнствените племена нахуатъл, сред които са и ацтеките, основали град Теночтитлан и подчинили на властта си Централно Мексико през 15 век.
През 1519 година в земите на днешно Мексико навлиза малък отряд испански конкистадори, воден от Ернан Кортес. Две години по-късно, в съюз с тлакскалтеките, той превзема Теночтитлан и унищожава ацтекската империя. През 1535 година е основано вицекралството Нова Испания, което се превръща в най-важната испанска колония в Новия свят.
източник: www.wikipedia.org
Карта на
Снимки от
