Чили, официално Република Чили, (на испански: Chile или República de Chile, Чиле или Република де Чиле) e държава, разположена в югозападната част на Южна Америка. Тя покрива дълга и тясна ивица земя между Андите и Тихия океан. Граничи с Аржентина, Боливия и Перу.
Съществуват много теории относно произхода на думата "Чили" (Chile). Една от тях насочва вниманието към приликата между долината Аконкагуа и долината Касма в Перу, където имало град и долина на име Chili. Според други теории Чили може да е наследило името си от от думата chilli в езика на Индианците Мапуче, означаващо "там, където свършва земята" или "най-дълбоката точка на Земята", или от езика на Aymara, на който tchili означава "сняг". Друга възможност според изследователите е Чили да носи името си от cheele-cheele - звук, чрез който Мапуче имитирали повика на птица. Испанските конкистадори чули това име от инките и малцината оцелели от първата експедиция на Диего де Алмагро на юг от Перу, наричали себе си "хората от Чили".
| República de Chile | |||||
|
|||||
| Девиз: Por la razón o la fuerza (испански: С правото или чрез силата) | |||||
 |
|||||
История преди Колумб
Преди около 10 000 години мигриращи индиански племена в Южна Америка се заселват по бреговете и в плодородните долини на днешно Чили. За кратък период от време инките разширяват територията си в северните области на държавата, но суровият климат там не им позволил да се заселят трайно.
История след откриване от европейците
През 1520 година, по време на своето околосветско пътешествие, португалецът Ф. Магелан открива южния проход, днес наречен на неговото име, Магелановия проток.
През 1531 г. испанците завладяват инките в днешно Перу. Един от конкистадорите от този поход е Диего де Алмагро. През 1535 г. отива в Южно Перу поради териториални спорове. Обикновено той е приеман за първия европеец, изследвал чилийското крайбрежие. Той обаче не е оставил никакви трайни следи по тези земи. Испанското присъствие започва да се усеща чак след пътуването на Педро де Валдивия (1540–41). Валдивия основава поредица села по пътя си на юг. На 12 февруари 1541 г. основава днешната столица Сантяго. Въпреки че испанците не откриват залежи на злато и сребро които търсят, те оценяват агрикултурния потенциал на централната чилийска долина, и Чили става част от Вицекралство Перу.
Въпреки, че е притежавана от Испания до края на 1810-те, след като получава независимост през 1818 година Чили показва забележително стабилен институален живот в контекста на неустойчивата Латинска Америка. Установеният в страната режим, макар и недемократичен е определено прагматичен, републикански и конституционен.
През 1833 г. е приета конституция, която въвежда непряко и цензово избирателно право. Макар и променяна, тази конституция остава в действие чак до 1925 г.
В началото управлението на Чили е в ръцете на едрите поземлени собственици. Постепенно обаче режимът става сравнително по-либерален и през 40-те години на 20в. страната приема редица аржентински либерали.
Характерно за чилийското развитие е развитието на силен флот и силна армия. Последното позволява на страната да се наложи през 1879-1883 г. над Перу и Боливия, да окупира Лима и да присъедини богатата на нитрати зона в пограничните райони с Перу, като отнеме излаза на Боливия на море.
През 1925 г. е приета нова конституция на страната, която увеличава властта на избрания с всеобщо гласуване президент на републиката.
В началото на 20в. в резултат от синдикалното движение се появяват наченките на социалистическо и комунистическо движение в страната. През 1937-1942 г. е създаден Народен фронт на радикал-социалисти и комунисти. Характерно за Чили по това време е , че се наблюдават сравнителни честни и редовни избори, многопартийност, наченки на социално осигуряване.
През втората половина на 60-те години на 20в. се прави опит за сериозна аграрна реформа.
През 1970 г. за президент на Чили е избран Салвадор Алиенде. Лявата политика на Алиенде и сериозните икономически трудности на страната, съпроводени от социални вълнения водят до военен преврат през септември 1973 г. През следващите 16 години Чили е управлявано от военната хунта начело с ген. Пиночет.
През 1990 г. е проведен референдум в страната, който бележи края на управлението на военните.
Природа
Северната част на Чили е пустиня. Там виреят само някои видове кактуси и храсти. Климатът в централната част е умерен. На юг пасищата са подходящи за отглеждане на добитък, областта е камениста и студена. Страната е подложена на доста природни бедствия - вулканични изригвания, земетресения, цунами.
Стопанство
Чили е основен производител на медна руда и селитра в света. Развити са също металургията, химията, електрониката, текстилната и хранителната индустрия. Чили е сред водещите държави в света по риболов. Има добре развит транспорт.
През последните десетилетия чилийската икономика се развива изключително успешно и постига висока конкурентоспособност, която позволи на Чили да сключи споразумения за свободна търговия с водещите световни икономики като ЕС, САЩ, Канада, Япония, Китай, Южна Корея, Австралия и др.
Население
Мнозинството от населението в Чили са бели- 8.800.000 - 15.000.000 души или 52,7% [1] - 90% [2] от населението.
Почти 90% от населението е съсредоточено в средната част на страната.Само в столицата Сантяго и около нея живее 1/3 от населението.На запад от Сантяго се намира най - голямото пристанище на Чили - Валпараисо.
източник: http://wikipedia.org/
Карта на
Снимки от
